Няколко години след появата на био продукти в България, какво се случва по рафтовете на един голям супермаркет
Ето как двама автори на Горичка запознават българските читатели с био магазините и био продуктите през 2006, когато дори още Биомаг не съществуваше.
“…не си забелязал едни такива малки, спретнати магазинчета, в които се продават храни, но всичко изглежда някак различно. Опаковките да кажем са минимални, предимно хартиени, решени в бледи ненатрапчиви тонове… Друга характерна особеност за тези магазинчета е, че в тях пазаруват някакви приятни и усмихнати хора, които очевидно знаят как да живеят добре.”(Веселин Трандов)
“Дори не съм сигурна, че обичам паприкаш. Важно е, обаче, българските биопродукти да не се изчерпват с биокисело мляко и мед. Затова с готовност купувам буркан паприкаш, на който пише “биологичен продукт”…От днес съм от партията на паприкаша-гласувам за разнообразието и новите производители, защото биопазар с два продукта не се прави.” (Олга Апостолова). В края на статията се уточнява, че “в един български супермаркет могат да се закупят не повече от пет-шест биопродукта, цифром и словом” и се пита “Още колко до първия специализиран щанд, отрупан с биопродукти в “Била”, “Пикадили”, “Фамилия” или “Елемаг”?”
Днес след 5 години имаме 3 броя Биомаг, които продават само сертифицирани био продукти, още 4-5 магазина, в които преобладаващата част от продуктите са също такива и във всеки от споменатите супермаркети ще намерите поне 10 пъти по пет-шест. Но това, което е най-далече от картината на “био-то в зоната на екзотиката” е, че веригата Карфур продава в България продукти на своите бели биомарки. Освен самият факт, че има такова нещо като бяла био марка, който ярко котрастира с представата за елитните магазинчета и био изложенията в Южния парк тези продукти носят още две много важни характеристики-прилична цена и масовост. Така те от храна за маниаци и богаташи(според някои, разбира се) се превръщат в част от асортимента на масовия магазин.
И техните опаковки са решени в бледи ненатрапчиви тонове, но те очакват целия спектър от клиенти на един хипермаркет – и човекът, запален по био продуктите и екологичния начин на живот и този, който идва с колата си в мола в късната съботна сутрин, за да напазарува за цяла седмица, да купи рокля на жена си, да заведе сина си на Трансформърс 3, без да се налага да ходи пеш, и младежите дошли за по-евтин алкохол и всички останали, които няма да стигнат до специализираните биомагазини. Начинът на подреждане също обслужва всички-има отделен щанд за тези, които търсят специално това, но и всеки продукт може да бъде намерен в своята категория-както при евтиния бял български ориз ще намерите съответната бяла марка на веригата, ориз за суши, кафяв ориз, басмати, така ще откриете и два вида био ориз с марката на супермаркета. Същото важи за всички така наречени “бакалски стоки” в съвременния им вариант-соев сос, майонеза, макарони, спагети, талятеле, кус-кус, доматен сос, зехтин, брашно, захар, булгур, оцет, горчица, сухар, кафе, чай, сушени плодове, мюсли, какао, шоколад, сладко, бисквити, вино, тахан, бебешка каша, царевица и грах в буркан. Има и по-екзотични артикули като сърца от палмово дърво, пастет от гъби Бьорг, компот от ананас, био сайдер, но ако искате разнообразие от био деликатеси по-скоро трябва да минете отсреща в Балев или да отидете до някой Биомаг.
Цените изглеждат много добри, но за да съм сигурна в преценката си, отидох в един от вече споменатите супермаркети и сравних цените на 19 конвенционални продукта от там с цените на същите продукти на био марките на Карфур. Ако си купите от всеки един от тях по един, за био продуктите ще платите с 8.50лв. повече, отколкото за конвенционалните, което прави средно с 45 ст. повече на артикул. Добра възможност за всички, които искат да си купуват био продукти, но смятат, че не могат да си го позволят.
Свикнали сме с разбирането, че хипермаркетите “не са стока”, че унищожават малките магазини и производители, но като потребители винаги можем да сме гъвкави и да купуваме плодове и зеленчуци от нашите био земеделски производители, сирене от единствения български био производител на млечни продукти harmonica, български мед и френски конфитюр от портокали, ориз от Камарг и чубрица Тронка от Ямболско. Защото и ние, от партията на паприкаша, докато чакаме появата на новите български производители(там промяната не е така бърза като в търговския сектор) трябва нещо да ядем.