Bio.bg

Личности

Bio.bg / Личности / “Биоземеделието е толкова просто, че чак не можем да го проумеем”

“Биоземеделието е толкова просто, че чак не можем да го проумеем”

“Биоземеделието е толкова просто, че чак не можем да го проумеем”

Представяме ви Милен Стоянов от с. Мало Пещене и неговото стопанство, в което той отглежда био пипер, домати, тиквички и тикви.

Преди време Милен е орал с лек трактор, но сега изцяло пропуска оранта, защото тя унищожава плодородието на почвата. Тори с оборски тор, биохумус или използва зелено торене. Причината не е само вредата, която изкуствените торове причиняват на човешкото здраве, а убеждението му, че торенето не е просто механично внасяне на количества азот, фосфор, калий в почвата, а начин да направиш почвата “жива”, за да може тя да пази своето равновесие и да предоставя пълноценна храна на растенията. При оборския тор трябва да се спазва нормата, заложена в правилата за биоземеделие, защото растенията могат лесно да усвоят прекалено много азот и да образуват вредните нитратни съединения.

Милен предпочита биохумуса, защото:
-не може да се получи предозиране с азот, тъй като съдържанието на лесно усвоим азот е много по-ниско
-той действа като регулатор на влажността в почвата, не допуска тя да се преовлажни или пресуши
-биохумусът е “жив”, съдържа безброй микроорганизми, които осигуряват храна за растенията, която се усвоява бавно и постепенно, без да се получават опасни натрупвания на определен елемент и в същото време е достатъчно богата за да им даде всичко необходимо
-в него около 80% от плевелните семена са изядени от червеите
Ако се чудите как се получава, всъщност биохумусът е изпражненията (копролити) на калифорнийските червеи, които се хранят с оборски тор. И на всички останали, но калифорнийските са най-лесни за отглеждане и се размножават най-бързо.
Милен си приготвя и листен тор по следната рецепта:
Взема се 1 кг свежа коприва. Кипва се 10 литра вода и копривата се слага в нея – може да поври, но може и веднага след като водата се махне от огъня. Оставя се на топло и за около 2 седмици ферментира. През това време всеки ден се бърка минимум веднъж. След като ферментира, листният тор е готов за ползване. Преди употреба се цеди и се разрежда с вода 1 към 10.

Зеленото торене е друг похват. При зеленото торене се засява култура, от която не се прибира реколта. Тя трябва да бъде едногодишна, бързорастяща, даваща голямо количество вегетативна маса. Много често се избира бобова култура. Засяването става след основната култура и преди следващата основна култура. Месец-два преди засяване (засаждане) на новата основна култура, сидерата (културата за зелено торене) се стъпква, насича и вкарва в почвата. Често го правят чрез изораване, но това има две страни – оранта вреди, зеленото торене подпомага.

Милен се стреми да използва български сортове, но е отглеждал и други по поръчка на клиенти. През тази година трябва да има пипер Куртовска капия, домати Балкан и Розалина, боб, който няма име, защото е селектиран от обикновени хора от хасковския край.

Отглеждането на пипера започва още през февруари. Най-напред се правят парниците и престояват известно време, за да се затопли почвата. В началото на март се засяват семената. Поникват след около 2 седмици. Следва неколкократно плевене и редовно поливане. При растежа растенията се засипват допълнително с почва. И така до началото на май, когато премине опасността от слани. Тогава става засаждането. Следва култивиране(разстоянието между редовете се минава с окопен култиватор, който разрохква почвата и пресича плевелите), загърляне(зариване на част от растенията с почва), окопаване, редовно поливане. Първата беритба е през юли, а последната преди първата слана – обикновено средата на октомври.
Напояването е капково, защото е по-ефективно и се пести вода и енергия.

Милен не използва никакви препарати за растителна защита, дори разрешените в биологичното земеделие, защото смята, че употребата им, макар да не нарушава нормата, нарушава принципа на био земеделието за ненамеса в естествените взаимодействия в природата. За унищожаване на вредителите разчита на хищниците, а за болестите вярва, че рядко се появяват, ако химията не предизвика липса на равновесие. Практикува задължителния за биоземеделието сеитбооборот.

Когато разпитвам за проблемите, оставам с впечатление, че Милен има много по-големи опасения по отношение на държавата, отколкото по отношение на природните заплахи. „Национален план за развитие на биологичното земеделие в България 2007-2013 г.“ съществува и е съгласуван с Европейската комисия, но много производителите не успяват да се възползват от него заради усложнени процедури и бюрокрация. Свикнали сме да свързваме ужаса на земеделеца с градушки и слани, но се оказва, че съвременният му вариант са самолетни снимки, които могат да изпратят земята, която обработва в “недопустим слой”, защото на снимката изглежда пустееща. Това означава, че вместо да получи субсидия за нея, той трябва да заплати санкция в същия размер. Грешката може да се поправи от проверка на място, но практиката показва, че земеделецът не може да разчита на това. За съжаление, и градушките и сланите продължават да съществуват и е трудно, когато са комбинирани с глоби вместо с помощи.

Милен научава за био земеделието случайно и губи много пари докато учи и експериментира в тази област. Но сега е толкова убеден в неговите предимства, че отглежда и площите, които не може да сертифицира, защото са с едногодишен договор, по неговите правила. Смята, че след преходен период на по-ниски добиви, докато почвата се обогати с органични вещества, ще има по-добри резултати от конвенционалното земеделие. За него цената на био зеленчуците е съизмерима с тази на другите не само защото те са чисти и отглеждането им не вреди на природата, а и защото водното им съдържание е по-ниско и клиентът получава повече сухо вещество. Става ясно, че различният работен процес също силно привлича Милен-вместо пръскане с химии и спазване на карантинни срокове-“ низ от експерименти, непрекъснато учене и съобразяване с природата – най-великият владетел във Вселената. Ако се опитваш да я надхитриш, няма как това да не ти се отрази негативно. Така че, по-добре да я разбираме и да живеем в синхрон с нея, отколкото да й правим напук – твърде скъпо и трудно е.”
____________________________
Снимки: в. Дневник

Ако искате да се свържете с Милен Стоянов: телефон 0899835313, e-mail: lz2ai@abv.bg, фермата е в с.Мало Пещене, община Враца.


Warning: Use of undefined constant wp_related_posts - assumed 'wp_related_posts' (this will throw an Error in a future version of PHP) in /home/biobgx6f/subdomains/blog.bio.bg/wp-content/themes/bio.bg.2014/single.php on line 42

Leave a Reply

Your email address will not be published. Required fields are marked *