Преди повече от десет години Швейцарската агенция за развитие и сътрудничество финансира първите проекти за устойчиво земеделие в България. Как стоят нещата днес? Разговор с Герасим Герасимов.

Герасим Герасимов е програмен директор в Офис “Сътрудничество” към Посолството на Швейцария в София и отговаря за проектите на Конфедерацията насочени към устойчиво ползване на природните ресурси, където биологичното земеделие е една от основните сфери на сътрудничество.

Първото, което Герасим ми казва, е че през последните десет години – периода на прехода, като обем и фокус Швейцария предоставя най-голяма помощ за България в областта на устойчивото използване на природните ресурси. Първите програми и проекти започват през 1995 г. С влизането ни в ЕС всички тези програми и проекти отиват към своя естествен край, но много неща остават – има натрупан опит.

Развитието на биологичното земеделие – от концепция през обмяна на знания (ноу хау) до тестване на практически модели, започва със швейцарско финансиране. Наредбите 22 и 35, първите за биологично земеделие в България, са разработени с помощта на Швейцарската агенция за развитие и сътрудничество. С тяхна помощ е създаден и първият изцяло български сертифициращ орган – Балкан Биосерт, които работят на български цени. Зад изработването на Националния план за биологично земеделие съвместно с Министерство на земеделието и горите, експерти, фермери, преработватели също стои Швейцарската агенция за развитие и сътрудничество. България е една от малкото страни, които имат такъв план, добавя Герасим.

„В България сме на европейско ниво, защото в последните шест години се направи много за хармонизиране на националното законодателство от една страна, и от друга – за напасване на нещата към българските условия. Защото европейските норми са едно нещо, но когато трябва да се прилагат на място, не винаги това може да стане на 100%. „

Най-малката разлика, казва Герасим, е че в България земята е страшно раздробена. Средните парцели са малко над десет декара. Това е юридически невъзможна ситуация, дори в Румъния никога не е имало такова разпарчетосване на земята. През 1998 – 1999 г. излиза доклад на Световната банка, в който се казва, че за да може в България една селскостопанска производствена система да бъде ефективна, тя трябва да бъде поне 200 декара. Под тази граница не може да се постигне рентабилност. Герасим добавя: „Това е изобщо за земеделието. За био със сигурност трябва да е дори повече.”

Друг проблем според Герасим е че до ден днешен, независимо от всички усилия, нашата държава не подпомага био земеделието финансово, а то има нужда от подкрепа, защото е много трудоемко. За да се избегне натоварване с хербициди, пестициди, торове, и да не се използват интензивни мелиорационни практики, се налага да се вложи много повече труд. Съответно продукцията излиза по-скъпа. „Навсякъде около България – Гърция, Македония, Сърбия, Румъния, държавата подпомага биологичните производители, т.е. плаща разликата между цената на един конвенционален продукт и по-високата производствена цена на биологичния продукт, за да може той да е достъпен за по-голяма група потребители.” Герасим казва, че голяма част от обществото трябва да може да си позволи тези продукти, за да може да се постигне тройният ефект, който се цели – земята да се ползва щадящо, да се произвеждат здравословни храни и да има печалба за производителите.

„Българската държава все още е длъжник на биологичното производство. Има програми, мерки, и в Сапард имаше такива, и в новия План за развитие на земеделието и селските райони също има предвидено сериозно подпомагане, но до ден днешен това не е факт. Има разминаване между декларираната подкрепа и фактическата й реализация.” Герасим дава пример с парите по Сапард, когато в края на миналата година след пет години работа, мярка 1.3 на програмата най-накрая е обявена в България. Събират се над 160 кандидатури (Герасим цитира по памет), като става въпрос за доста сериозно финансиране. Но и досега нито един проект не е одобрен и нито една стотинка не е потекла към производителите на биологична продукция от този пред-присъединителен фонд. „България си остава остров на Балканския полуостров, където държавата не е дала един лев на биологичния фермер.”

Но Герасим е оптимист. Преди месец Националният план за биологично земеделие е одобрен от Министерски съвет. Това, казва Герасим, е много сериозна крачка напред. За пръв път той вижда одобрен план с бюджет и конкретни направления за работа. В плана стои сумата от 170 милиона лева, които държавата се ангажира да похарчи за изпълнението му между 2007-2013 г. Има поставени цели като това поне 8% от обработваемата земята за този период да започне да бъде обработвана по биологични способи. Това са много сериозни ангажименти, които показват сериозно и дългосрочно мислене, смята Герасим. Той ме уверява, че много скоро ще приключи работата по четири наредби, които разписват условията и процедурите за това как ще текат парите и които ще изяснят бюрократичните механизми. Герасим също се надява много скоро нашето селско стопанство – конвенционално и био, да направи прехода от алтернативна заетост към професионализация.

Още за биоземеделието от Герасим Герасимов

• Сертификатът за биологично производство е гаранция за спазване на определени практики, които не вредят на околната среда и не накърняват природните ресурси.

• Биологичното производството е инструмент за развитието на необлагодетелстваните райони.

• Следствие от щадящите произодствените практики е предлагането на здравословна храна.

• Сертификатът за биологично производство е един от малкото установени и регулирани стандарти за устойчиво производство.

• Елементът на сертификация е ключов в системата на био производството. Този стандарт е изграден така, че е нужно да съществува контрол върху всеки етап от производството и преработката, без което не може да се гарантира крайният ефект.

• В Швейцария био земеделието започва преди 40 години като стремеж на група фермери да запазят традиционните модели на стопанисване на земята и предпазване от интензификацията на производство, която води до сериозни загуби на биоразнообразие и нарушаване на структурата на почвените слоеве.

• Земеделието и горите в България допринасят между 9-11% към брутния вътрешен продукт, което не е голяма цифра, но много по-голям процент хора зависят от ресурсите генерирани от земеделието и горите.

• В България има много пустеещи земеделски земи, но презумцията, че това ги прави годни за био земеделие без период на преход, не е вярна, защото обикновено на тези земи виреят агресивни видове и по тази причина почвата не е в оптимално здраве.

• Обособяването на вътрешен пазар на биологично произведени суровини и храни в България е най-важният приоритет според Швейцарската агенция за развитие и сътрудничество.