Освен със сиртаки, камъни, на които са сядали разни философи и история, пълна с божествено присъствие, напоследък Гърция става все по известна и със своите биопродукти.Биоземеделието в Гърция започва още в началото на 80-те години. Днес там има 8269 биоферми с обща площ от близо 250 000 хектара.
Първите биофермери просто експериментират от любопитство. През 1982 г. се появява холандска фирма, която търси биостафиди и така започва биопроизводството с търговски цели. Четири години по-късно пък германска фирма подкрепя производството на биомаслини и зехтин, но главно за износ. В следващите години отделни фермери превръщат стопанствата си в биологични, водени от препоръките на чужди сертифициращи институции като Soil Association, Naturland и Skal, тъй като Гърция все още няма свои такива.
Днес съседката ни има няколко сертифициращи компании, като най-голямата е DIO. Тя е създадена през 1993 г. и е пълноправен член на IFOAM (International Federation of Organic Agricultural Movements). Типично по гръцки, името DIO идва от поетичното наименование на богинята на плодородието – Деметра. От DIO твърдят, че земята на елините е една от най-плодородните и има голям потенциал за развитие на биоземеделие.
Малко факти:

• В Гърция има 8269 биоферми с общо 249 488ха земя, сертифицирана като биологична. 78% от тази земя са пасища, а останалите 22% са обработваема земя. Това прави 2,7% от селскостопанския сектор. (За сравнение биофермите в България са 351, а сертифицираната като биологична земя е 12 284ха, което прави 0,2% от селскостопанския ни сектор).
• Близо 9% от световното производство на биологични цитрусови плодове се пада на Гърция.
• Над 50% от обработваемата биоземя в южната ни съседка е заета от маслинови дръвчета, а това прави 8% от производството на биомаслини и зехтин в света.
• Гърция е единствената европейска държава, която произвежда биопамук.
• Близо 4% от биогроздето в света се произвежда от Гърция. То отива за директна консумация, вино или стафиди.
• През 2004 г. разходите за биохрани на глава от населението в Гърция са 2 евро. Тези разходи са твърде малки като се сравнят с разходите на швейцарците (105 евро), англичаните (30 евро), италианците и германците (42 евро), но в България например такива разходи почти няма.
• През 2004 г. оборотът от биопазара е 22 млн. евро, а през 2006 г. вече е 40 млн. евро. Експертите предвиждат, че през следващите три години този пазар ще се удвои.

И действително ако до преди десетина години по-голямата част от биопродукцията на Гърция отива за износ, то днес вътрешното търсене е доста по-голямо. Доказателство е съществуването на 25 открити улични пазари главно за местна селскостопанска биопродукция, почти във всеки супермаркет има биощандове, а освен това в страната има и около 350 специализирани биомагазина и техният брой постоянно расте. Има дори и биозаведения, като Пицария „Mystic“, където предлагат пица с блат от брашно от конопено семе, биосладки и бионапитки.
В Гърция зехтинът влиза в състава на почти всяко ястие, може би затова той е и най-често срещаният биопродукт, но също така има и маслини и сапун от зехтин.
Много широка е гамата от биоплодове и зеленчуци. Биовиното е друг продукт, който много се цени от гърците, тъй като според познавачите вкусът и ароматът му са много по-наситени от тези на обикновеното вино. Тъй като делът на биопасищата в Гърция е доста голям, се произвеждат и различни видове сирена и кисело мляко. А за да се популяризират предимствата на биологичното прясно мляко някои супермаркети като Veropoulos го предлагат на по-ниска цена.
В Гърция могат да се открият и някои странни за нас биопродукти като естествена дъвка или пък каперси и естествено за къде сме без биологично узо.
В Гърция има и различни биоизложения, но най-голямото е ECOFESTIVAL, където се представят различни биопродукти от страната и чужбина. Ако случайно имате път към Атина, имайте предвид, че тази година екофестивалът е от 8 до 11 ноември.
В последно време се предлагат и различни туристически услуги с бионасоченост, като например престой в биоферма, където имаш възможност да си отгледаш сам храната (ако имаш желание, разбира се) или пък различни видове обиколки с дегустации на биопродукти.
До преди няколко години Гърция беше една от най-изостаналите държави в Европейския съюз по отношение на биоземеделието, но в последно време тя бързо си наваксва закъснението и май има на какво да се научим от нея.