От трите страни най-голям опит в биопроизводството има Гърция. Там биоземеделието стартира още в началото на 80-те години, а през 1993 г. е създадена най-голямата днес сертифицираща гръцка компания – DIO.
Гърция е сред десетте страни с най-голям растеж в биоземеделието за последната 1 година. Към началото на 2006 г. биофермите в Гърция са 8 269, а сертифицираната като биологична земя е 249 488ха, което прави 2,7% от селскостопанския сектор. Година по-късно биофермите са вече 14 614, а сертифицираната биологична земя е с 39 000ха повече – така 3,15% от селскостопанския сектор в Гърция може да се определи като биологичен.
В световен мащаб Гърция е на 3-то място по производство на био цитрусови плодове, на 4-то по производство на биомаслини и зехтин, на 6-то по биопамук, на 7-мо по биопшеница и на 8-мо по биогрозде.
Биопазарът в Гърция се разраства все повече – в повечето супермаркети има специализирани биощандове, а отделно има и над 350 специализирани биомагазина. Освен това в страната функционират над 25 открити пазара за местна селскостопанска биопродукция.
По площ Румъния е доста по-голяма от Гърция, но що се отнася до биопроизводството, румънците има да извървят още доста път. Към началото на тази година биофермите в Румъния са 2 920 на обща площ от 87 916ха, което прави 0,6% от селскостопанския сектор. И в духа на честите съпоставки, които се правят между България и Румъния, може да се отбележи, че румънците са значително по-напред от нас. Основна предпоставка за това са държавните субсидии, които Румъния отпуска за развитие на биоземеделието. Румънската биопродукция отива главно за износ, но в последно време се отбелязва по-голяма заинтересованост към биоземеделието и на вътрешния пазар. Румъния е на 5-то място в света по производство на биопшеница, на 10-то по производство на био зърненихрани и на 13-то по биогрозде.
Как се развиват нещата у нас? 2000 г. се появяват първите български ферми, които започват процес на сертификация, обръщайки се към чужди сертифициращи органи. През 2003 г. е създаден първият български контролен и сертифициращ орган – „Балкан Биосерт“, който се контролира от швейцарската сертифицираща организация IMO. Днес сертифицираните биоферми са 351 с обща площ от 14 320ха, което е едва 0,27 от селскостопанския ни сектор. До сега основната спънка за развитието на биоземеделието е липсата на държавно подпомагане за биологичните ферми. Тази година обаче Министерски съвет одобри Национален план за развитие на биологичното земеделие в България в периода 2007-2013 г. с общ бюджет от 164 544 000 лв., в който се включват както средства от Европейския съюз, така и средства от националния бюджет. Според този план до 2013 г. 8% от използваната земеделска земя ще се управлява по биологичен начин.
Въпреки че биоземеделието в България засега има прекалено малък дял, можем да се похвалим с новини като тази – българска фирма (Гимел АД) е най-големият производител на биологични краставици в Европа. А още по-обнадеждаващо е това, че от тази година не само в Европа, но и на българския пазар, могат да се намерят българските биокраставици, освен това по рафтовете в магазините се появяват все повече биопродукти, а в някои супермаркети вече дори има и биощандове.
