На празника на биоземеделието през септември призът за биомагазин на годината грабна не друг, а гурме супермаркетът Елемаг. В Европа гурме магазините също са сред първите, които се ориентираха към биохраните, заради едно съществено тяхно качество: вкусни са! Вече има и изследвания, които потвърждават, че биохраните са по-богати на желязо (с 21%), магнезий (с 29%), фосфор (с 14%) и витамин С (с 27%). В ранглистата на биоподръжниците у нас на второ и трето място са супермаркетите “Пикадили” и “Фродо”, които също имат голям принос за разширяването на българския биопазар.

Една седмица след биопразника “Капитал” излезе с тема на броя с празничното заглавие “Биофория”, която прогнозира скорошен бум на органичните храни в страната и разглежда появата на биоментета като още едно доказателство за финансовия потенциал на сектора. В материала се коментира обаче, че българските биопродукти изостават по отношение на маркетинга и че потребителите не разполагат с достатъчно информация, за да се ориентират при покупката на тези нови храни.

Дали това важи само за потребителите и какво всъщност означава достатъчно информация? Данните, които обикновено се цитират, за да се изтъкне преимуществото на биоземеделието, визират двуцифрения ръст на годишния оборот в световен мащаб (27 млрд. евро за 2006 г. ), площта на конвертираните земеделски площи (6.9 млн. хектара за ЕС), обема на внесената или изнесена стока (90% износ от България), реалната печалба от хектар и т.н. Подобни опити да се дефинират ползите от биоземеделието малко напомнят на срещата на Квадрата със Сферата във викторианската фантастична приказка “Равниния”. Равниния е страната, обитавана от двуизмерните геометрични фигури. Веднъж един от нейните жители – Квадратът, се натъква на Сферата и така узнава за съществуването на третото измерение. Когато обаче се опитва да опише тази среща пред сънародниците си – Триъгълници, Четириъгълници, Петоъгълници и т.н., настъпва срив в комуникацията: “Видях линия, която не беше линия. Пространство, което не беше пространство.”

Земеделие, което не е земеделие

Популярната дефиниция за биоземеделието акцентира по-скоро върху нещата, които не се правят в биоземеделието, отколкото върху нещата, които се правят. Обикновено се описва като земеделие, при което не се използват химикали – пестициди, хербициди, фунгициди и изкуствени торове, не се допускат антибиотици, а през последните години – и генетично модифицирани технологии. Поддръжниците на биоземеделието обаче поставят акцента другаде. За тях централно място заема оздравяването и обогатяването на почвата, закрилата на дивата природа и хабитати и подобряване на начина, по който се отглеждат животните.

Биоразнообразие

Биоземеделието увеличава биоразнообразието на всяко ниво на хранителната верига – от най-низшите бактерии до бозайниците. Това е заключението на сравнителен преглед на 76 научни статии от Европа, Канада, Нова Зеландия и САЩ, цитирано в “Ню сайънтист”.

Именно загрижеността за околната среда, животните и здравето са сред основните мотиви, които карат хората да купуват биохрани. Едно проучване на Wine Intelligence Vinitrac, проведено тази година във Великобритания, сочи, че 38% от запитаните англичани предпочитат биохраните, “защото изкуствените торове и пестициди са вредни за околната среда”, 32% го правят, “защото това насърчава малките производители”, а 27% защото се чувстват добре, когато се хранят с естествени продукти.

Социални ползи

Биоземеделието печели широка подкрепа не толкова заради големия си пазарен дял, колкото заради множеството разностранни ползи, които носи за общността: освен, че е източник на по-здравословна храна, то влияе положително върху заетостта, развитието на селските райони и туризма.

Според изследване на университета в Екситър от 2005 г. макар и да е по-малко като мащаб биоземеделието отваря повече работни места на хектар от конвенционалното земеделие. Хората, които се занимават с биоземеделие в Англия са по-млади и по-образовани от тези, заети в конвенционалното земеделие. Биоземеделците са средно с 6 години по-млади от другите си колеги и 51% имат висше образование в сравнение с 30% от конвенционалните земеделци. Освен това значителна част от тях избират земеделието като нова “професия”, а не идват от земеделски семейства.

Огъвкавяване на бизнеса

В допълнение към специфичния социален профил, много биоземеделци конфигурират бизнеса си по различен начин. Едно изследване в Австрия показва, че земеделците гледат на биоземеделието като на средство за откъсване от продуктовизацията чрез реорганизиране на наличните ресурси в стопанството. Това им позволява да се занимават не само с производството на суровини за хранителната промишленост, но и да се заемат с по-разнообразни дейности в рамките на стопанството или извън него. В Англия 21% от биостопанствата разнообразяват дейността си с търговия, което се прави едва в 5% от традиционните стопанства.

Местна храна

Биохраните често пъти се отъждествяват с местната храна, която е придобила икономическо, екологично и символично значение. Това произтича от нуждата да се намалят екологичните разходи, и особено пътят на продукта (food miles), но също и от желанието да се допринесе за възстановяване на връзката между земеделците и потребителите.

В момента в Англия се обсъжда дали биохраните са съвместими с пътя на продукта. Според Питър Мелчет, директор политики в най-големия английски сертифициращ орган Soil Association: “Ние имаме нужда от храна, която не само произвежда по-малко парникови газове, но също ни позволява да се справим с несигурността, породена от промените в климата и изчерпването на изкопаемите горива. Това ще наложи създаването на силна земеделска и дистрибуционна система, която не допринася за влошаването на климата и не разчита на полезни изкопаеми. ”