Защо предпочитаме да се храним с био храни и какво точно означава био? От къде си купуваме био продукти и какво има на българския пазар? Защо са по-скъпи? Защо са по-добри за околната среда и за здравето ни?

Дори не съм сигурна, че обичам паприкаш. Важно е, обаче, българските био продукти да не се изчерпват с био кисело мляко и мед. Затова с готовност купувам буркан паприкаш, на който пише „биологичен продукт”. Надписът е малък и в курсив, едва ли бих го забелязала, ако пазарувах не другаде, а на празника на био земеделието в Южния Парк. Сертификационният номер от Балкан Биосерт също седи на етикета. До този момент моите био герои са единственото сертифицирано българско био кисело мляко „Рима” (вече само Био кисело мляко) и био мед. От днес съм от партията на паприкаша – гласувам за разнообразието и новите производители, защото био пазар с два продукта не се прави. Все от същите производители, до паприкаша са подредени консерви от био домати, био чушки и био корнишони. Засега не се продават по супермаркетите, но веднъж като тръгнат ще настане едно изобилие…

Празникът на био земеделието тече с пълна сила и не успявам да разбера дали паприкашът печели още симпатизанти. Възможно е цената да спира хората. И аз не бих купила нещо, ако не знаех защо плащам двойно. Доказано е, че био продуктите са по-богати на витамини, минерали и антиоксиданти от обикновените продукти. За разлика от традиционното земеделие, био земеделието работи в хармония с природата, уважава биологичните цикли и не замърсява околната среда. Защо био продуктите са по-скъпи? За получаване на сертификат за био продукт производителите са в постоянен процес на наблюдение. Сертифицира се всичко, включително полянките, които пчелите и кравите обичат да наобикалят. Липсата на торене и химична обработка означава зависимост от прищевките на климата и несигурен добив, а крайният продукт не позволява използването на синтетични химикали, пестициди, антибиотици, хормони или генно-модифицирани организми, които биха увеличили добива и свалили пазарната цена. Проблем е и че субсидии за био земеделие все още няма.

В последните пет години две трети от храната, която консумирам, е био или organic, както я наричат в Англия и Щатите, където съм имала възможността да живея. В икономически напредналия запад този тип храни отдавна са не само на почит, но и на прилични цени. В Whole Foods и Planet Organic можеш да си купиш всичко – от био кисело мляко до био тоалетна хартия и тениска от био памук. Защото, както вече стана дума, проблемът не е само в това какво слагаме в стомаха си, а и в това как обработваме земята, колко отрова изсипваме върху нея. Нали ще спасяваме планетата!

Засега Whole Foods и Planet Organic в България са само найлонови торбички в ръцете на случайни минувачи. И все пак, първата стъпка вече е направена. Сега предстои само маратонът. По мое скромно мнение трябва да го избягаме в състезателен стил, защото зелена и чиста България има какво да предложи. Системата за сертифициране е сложна и по правило преди изобщо да сложат ръце върху био сертификата, фермерите минават дву- или три-годишен (според ситуацията) период на преход. Но това е необходима инвестиция в бъдещето. Ако я направим навреме, току виж сме изпреварили островите Кук и сме станали първата страна в света със 100% био земеделие.

Днес в един български супермаркет могат да се закупят не повече от пет-шест био продукта, цифром и словом. Още колко до първия специализиран щанд, отрупан с био продукти в Била, Пикадили, Фамилия или Елемаг? Все някога ще се случи. А дотогава ще наблягам на каквото има и ще пазарувам от бабите на Женския пазар, които като че ли най-добре разчитат тихия ужас в погледа ми. „Не са пръскани, чедо”. Пък и ако трябва да сме обективни, вероятността да се спомина от свръх доза нитрати е микроскопична пред вероятността да падна по очи и да си оставя мозъка на някой разбит софийски тротоар. И все пак… ще си гледам в чинията така, както си гледам в краката.