Минава ли борбата за българската природа и за екологичното ни бъдеще през стомаха?

С 24-те си години попадам в категорията на младите хора. За добро или за лошо съм сред онези, които се опитват да опазят природата от хищните инстинкти на строителите. Ние искаме чисто бъдеще. Искаме да имаме национални природни паркове. Някои от нас се опитват да дават своя принос в борбата срещу промените в климата. Претендираме, че сме зелени човечета.

Стоп. Дали борбата за едно по-добро и по-екологично бъдеще не минава през стомаха? Отговорът на този въпрос е положителен. Това, с което се храним, също е в състояние да допринесе за желания утрешен ден. Голяма част от продуктите в магазините оставят впечатление за неестественост. Съдържанието им е изпъстрено с всевъзможни оцветители и консерванти. На повечето хора не им пука. Но винаги можеш да направиш повечето хора с един по-малко, като си зададеш въпроса какво е естествено. Това, което е чисто за природата, разбира се.

Щом стане дума за плодове и зеленчуци всеки би казал, че селската продукция е окей. Признавам – доматите, краставиците, ябълките и прочие от градината на дядо ми са супер на вкус. Но съм свидетел, че дядо ми не пести химикали и прилежно пръска с какво ли не земеделската си продукция. Представата, че плодовете и зеленчуците не могат да се произвеждат без помощта на завидна част от таблицата на Менделеев, е пуснала дълбоки корени в главата на дядо. И в главите на едно цяло поколение. Тяхна си работа. Аз знам, че има и друга възможност и тя се нарича био.

Наскоро в мащабно изследване, спонсорирано от Европейския съюз, британците доказаха, че биохраните са по-здравословни. Те съдържат значително по-големи количества антиоксиданти и витамини от другите храни. Те са по-вкусни. Една от облагодетелстваните страни от използването им е почвата, която остава незамърсена. Когато пък се храним с биомесо, гарантираме по-добро отношение към животните и не на последно място можем да сме сигурни, че животните не са наблъскани с антибиотици.

При произнасянето на думата биопродукти изпитвам и известни угризения. Не мога да кажа, че до момента съм пазарувал много от тях. Купувах био, когато бях в Будапеща. В България съм пълнил платнената си торбичка само с чай и кисело мляко. Причините са много. Все още нямам собствено домакинство и живея с баща си. Още съм студент, но вече му се вижда краят. В моя случай цените са фактор, защото още не съм напълно работещ индивид.

Там, където живея, липсва и магазин, в който да се продават биопродукти. В главата ми изникват образите на магазини за биопродукти, които съм виждал в чужбина. Признавам, че в момента не мога да си позволя да използвам само био, но решавам да не мълча и да направя това, което направих и на изборите: да гласувам. От този момент нататък ще пускам биобюлетината си поне по два пъти в месеца и ще я пускам в платнената си торба. И ето, че се озовавам в "Елемаг". Стоя пред щанда с биопродукти.

Изявявам се като типичен българин и си купувам боб, сертифициран в Гърция. Бележка. Да се запозная подробно с различните етикети и фирми, които издават сертификати. Разнообразието е голямо и можеш да срещнеш трудности. Помощта обаче се задава. От следващия месец в раницата си ще имам верен съветник в лицето на биосправочника на списание "Едно" и "Горичка", който ще ме информира за биопродуктите, които се предлагат на българския пазар.