Няколко важни причини защо биологичното животновъдство е по-добро от конвенционалното.

Като малка прекарвах лятото на село при баба и дядо. Те имаха голям двор с много животни – кон, крави, прасета, овце, кокошки, патки. Всяко от тези животни си имаше име, но любимците бяха кобилата Цеца и двете крави Петя и Камелия. Всяка сутрин дядо водеше Цеца на паша на ливадата и винаги й казваше „Здрасти Цеце. Как си, мила?“. Баба пък доеше кравите и през цялото време им говореше като на свои деца – сутрин им обясняваше колко хубав ден ги чака и как ще ходят да пасат от онази сочната тревица, а вечер пък им разказваше поредния епизод на „Робинята Изаура“. По цял ден Петя и Камелия скитаха из ливадите заедно със съседските крави, а като се върнеха от паша, вечеряха със сочни ябълки от градината.

За жалост обаче днес животът на кравите във фермите съвсем не е толкова идиличен. В повечето случаи те са натъпкани в някое тясно помещение без слънчева светлина, а пашата е само мираж. Да не говорим за отношението към тях. Например, режат им опашките без обезболяване. В дневното меню присъстват какви ли не стимуланти, хормони на растежа и антибиотици. Няма нужда да ти казвам, че с млякото, сиренето и месото, които консумираме, всички тези гадости попадат и в нашия организъм.

Съществува обаче една друга реалност – биофермите. Сигурна съм, че моите две познайници Петя и Камелия не биха имали нещо против тях. Всъщност био животновъдството не е нещо ново – практикувало се е до 20-те години на миналия век, само че после сме решили да го загърбим в името на по-високите добиви.

Ето някои от

предимствата на биологичното животновъдство:

• Към животните се отнасят хуманно.

• Използват се главно адаптирани към местните условия породи животни.

• Прилагат се методи на отглеждане, близки до естествения начин на живот, които понижават стреса и осигуряват добро здравословно състояние. Например, забранено е пилетата да се отглеждат в клетки; всички свине трябва да имат легло от слама или подобно, както и естествена светлина в помещението; кравите пък трябва да имат двор.

• Животните не са завързани и имат достъп до поляни, открити местности или двор и така се осигурява достатъчно пространство за изява на естественото им поведение.

• Използва се биологично произведен фураж. Забранено е храненето с генномодифицирани храни, а също и с трупно брашно.

• Не се използват антибиотици, растежни стимулатори и други вещества за повишаване на продуктивността.

• Здравето на животните се поддържа чрез профилактика на заболяванията и природни продукти. Дава се предимство на възможностите за природосъобразни лечебни методи. За лечението фермерите водят точни бележки.

• Поддържа се строг баланс между броя на животните и площите обработваема земя – един фермер отглежда толкова животни, колкото може да изхранва с фураж от собственото си стопанство. На един хектар се гледат най-много 2 крави или 12 свине.

При ползването на биологични храни от животински произход значително се намалява рискът от излагане на агента на синдрома Кройцфелд-Якобс (болестта луда крава), до минимум се свежда и излагането на други потенциални токсини като антибиотици, стимулатори и хормони, добавяни в конвенционалното животновъдство.

Биологичното мляко съдържа средно 50% повече витамин Е и 75% повече бета каротин (преобразуван от организмите ни във витамин А), 70% повече Омега 3 и два до три пъти повече антиоксиданти.

Какво се прави у нас? В България има 5 сертифицирани био животновъдни ферми, които включват 6 вида животни (крави, бикове, телета, говеда, овце и кози) с общо 722 животни. Една от тези ферми е смесена и е в преход. В нея се отглеждат 294 овце. Скоро чакаме био овче сирене!