Bio.bg

Храна

Bio.bg / Храна / Еко меню

Еко меню

Еко меню

Защо толкова се говори (и не само в Горичка) за био храни, каква е разликата между тях и доматите на баба Въча от село Припек и имат ли те шанс в "страната на кебапчетата"?

Ако ходенето ти в Европа се състои единствено от седемдневна екскурзия с автобус (275 лв. – 6 нощувки, без включена храна), е доста вероятно да не си забелязал едни такива малки, спретнати магазинчета, в които се продават храни, но всичко изглежда някак различно. Опаковките да кажем са минимални, предимно хартиени, решени в бледи ненатрапчиви тонове. Ако екскурзията се е състояла преди няколко години, си забелязал и по-високите цени, но това вече не е актуално. Друга характерна особеност за тези магазинчета е, че в тях пазаруват някакви приятни и усмихнати хора, които очевидно знаят как да живеят добре. Говоря ти за магазините с биопродукти.

Много е просто: за да бъде “био” едно нещо, то трябва да бъде произведено по определен начин, процесът да бъде контролиран от съответна организация, която после да потвърди (сертифицира), че всички условия са били спазени. “Био” зеленчуци примерно не са доматите, които баба Въча от село Припек си гледа в градината, въпреки че тя не им слага химически торове, пестициди и нитрати. Био-домати ще бъдат тези същите домати, ако представител на Балкан Биосерт ООД дойде и издаде документ, в който се удостоверява, че бабавъчините домати са биопродукт. Агенцията от своя страна е контролирана от евроинституции и работи по установени правила.

Преставам с въображаемия мил образ от с. Припек и минавам към по-конкретни факти – в Англия, където според официални данни 80% от семействата си пазаруват “био”, най-голямата агенция за сертифициране e Soil Association. Това е благотворителна организация, което я вади от полето на подозрения, но пък и тук си говорим за страна, в която хората имат доверие в институциите, просто защото те работят. Печалбите, които асоциацията реализира, се използват за финансиране на биоземеделието. В цяла Европа биопродуктите се радват на небивал интерес, големите вериги в Щатите се състезават за привличане на такава продукция и от това до голяма степен зависи дали са успешни или не. Има дори цели супермаркети само за БИО. Чак да не повярваш, че в България съвсем пък нищо не се говори за това.

Или почти. Био-движението в страната на кебапчетата (не че имам нещо против кебапчетата, но ако приемем, че идеята на това, с което те занимавам е “бъдещето е био”, то тази национална гордост ще трябва задължително да си промени най-малко името. Защото нали си представяш как изглежда пазара, скарата, тенджерата от “йенско стъкло” и надписът на картон: БИО-КЕБАПЧЕТА, извинявай за отклонението) е на стадий проходилка, в смисъл – има някаква биопродукция, но: 1_ е много (ама много) малко; 2_ 95% от нея се изнася. Ето защо в магазините няма нищо. Понеже доскоро единствените био произведения са били мед, билки и подправки, а те позволяват продължително съхранение, традицията е всичко да се изнася към места, в които има кой да го купува. Отскоро се произвеждат и био-домати, които също се изнасят. Лошото в случая е, че, освен че няма откъде да си купиш гарантирано чисти зеленчуци, цялата тази ситема е вредна за природата, защото превозът консумира много енергия и замърсява атмосферата. Магазините имат интерес, но няма какво да предложат. Изключението е Био кисело мляко, произведено в биофермите в троянския балкан. Можеш да си го купуваш в ”Елемаг”, “Била”, “Пикадили”, "Фантактико" и “345”. Другият често срещан биопродукт са детските храни Hipp. Логично към тях има интерес, защото навсякъде по света, независимо от политическите, икономическите и религиозните си убеждения, хората са единни в желанието си потомството им да расте здраво и руменобузо.

В момента България се намира в забавната ситуация да си гледа в бъдещето – това към което се приобщаваме няма да търпи да му стоим дълго време като скъсано на нов костюм и ще направи необходимото за да ни “поправи”. Ще ни оправи пътищата, ще ни оправи болниците и училищата, ще ни оправи физиономиите. Биоземеделието, биоживотновъдството и съответните продукции са неизменна част от това бъдеще, но за да е завършена системата, трябва да развием собствена продукция, която да задоволява собствените ни нужди. Иначе, когато се налага да си внасяме био-ориз от Китай или да си изнасяме био-краставиците в Нова Зеландия, работата става хем вълка гладен, хем агнето изядено.


Warning: Use of undefined constant wp_related_posts - assumed 'wp_related_posts' (this will throw an Error in a future version of PHP) in /home/biobgx6f/subdomains/blog.bio.bg/wp-content/themes/bio.bg.2014/single.php on line 42

Leave a Reply

Your email address will not be published. Required fields are marked *