Няколко научни аргумента, които дават сериозна преднина на био храните пред генно модифицираните продукти в битката за бъдещото изхранване на човечеството.

Според Wikipedia Генетично модифициран организъм или ГМО е жив организъм с изкуствено променен генотип с помощта на генното инженерство, за да подчертае някои от характеристиките му, да му придаде нови или обратното, за да намали или премахне някои от нежеланите наследствени белези.

Дори да не сме наясно какво точно означава горното определение и се доверим единствено на интуицията си, "генно модифициран" винаги е звучало малко неясно, страшно и със сигурност не-вкусно. Но ако през 2050 година населението на планетата наистина достигне 9 милиарда, може би именно отгледаните в епруветка пилета ще ни спасят от глад? Това се опитват да ни убедят големите биотехнологични компании, занимаващи се с разработването на ГМО. Решението в епруветка, обаче, далеч не е толкова едностранчиво просто, екологично и не на последно място здравословно.

Тимоти ЛаСал от Института Rodale (САЩ) дава отговор на три основни въпроса, свързани с вредите и ползите от изкуствено създадените храни и аргументите му категорично извеждат био производството като победител в мача БИО срещу ГМО.

Въпрос №1: Какъв е смисълът?

На този етап биотехнологичните култури не са дали добри показатели при подлагането им на стресови фактори. При положение, че разполагаме с ограничен брой суровини и имаме нужда от култури, които да бъдат издръжливи и с разнообразни хранителни качества, изкуствено създадените организми определено не ни вършат работа.

Въпросът е по-скоро защо да се инвестират пари, време и научна дейност за манипулирането на шепа генетичен материал до постигането на конкретна негова характеристика, когато може и трябва да се подпомагат специфичните местни видове, приспособили се към определена среда, да се работи за устойчивото циклично богатство на почвата и естествената й способност да се справя със суша, наводнения и болести?

Биологичното земеделие е устойчиво в дългосрочен план и подобрява способността на почвата да задържа вода при всички култури, не само ако са засяти такива, които издържат на суша.

Въпрос №2: Какви са ползите?

Патентованите семена могат да се използват за еднократна сеитба. Но повечето фермери по света имат нужда от култури, които могат да бъдат садени повторно и които виреят при определена комбинация от почва, климат, слънцегреене и т.н Патентованите семена могат да бъдат контролирани единствено с помощта на множество химикали. Биологичното земеделие, от своя страна, разчита на естественото адаптиране на културите към вариациите в климата с помощта на фермерите и малкото компании, които помагат стоически на тези, решили да отглеждат реколтата си без пестициди.

Въпрос №3: Безопасни ли са храните, съдържащи ГМО?

Все още няма данни от независими дългосрочни изследвания за влиянието на ГМО върху човешкото здраве. Има много проучвания, но всички те са платени и поръчани от биотехнологичните компании. Същите тези компании не позволяват независими учени да изследват ефикасността и ефекта от техните култури върху здравето на човека. А дори и да се появят независими изследвания, показващи проблемите на генното инженерство, авторите им са сериозно атакувани от биотехнологичните компании и институциите, които зависят от тяхното финансиране.

Д-р Джудит Карман от Австралия е една от малкото, които провежда дългосрочен експеримент, хранейки животни с генно модифицирани продукти. Тя посочва, че няколко нови австралийски и италиански доклада показват намалена функция на репродуктивната и имунната система при мишки, хранени с ГМО.

От биологична гледна точка има и друг важен проблем. Не е възможно да създадеш изцяло нов протеин с помощта на генното инженерство и да очакваш човешкия организъм да разполага с необходимия за разграждането му ензим. Тези нови протеини са чужди за имунната ни система, защото никога досега не са се срещали в природата.

Разбира се, никой не отрича възможността в бъдеще поддръжниците на биологичното земеделие също да започнат отглеждането на биотехнологични култури, стига един ден да има независими проучвания, доказващи липсата на каквато и да е вреда за хората и природата от консумацията и производството на ГМО.

Но да им се доверим без да имаме доказателства, залагайки здравето на хората и на цялата планета? Защо да рискуваме?

Илюстрация: illuminating9 (под cc лиценз)