Bio.bg

Организации

Bio.bg / Организации / 6 + за био земеделието

6 + за био земеделието

6 + за био земеделието

Изследване провеждано 60 години доказа, че биологичното земеделие наистина е най-добрият избор.

Дългосрочното изследване на Института Родейл, показва интересни факти сравняващи био и конвенционалното земеделие. Базиран в Кътцтаун, Пенсилвания, Института Родейл е организация с нестопанска цел посветила дейността си на изследване и разпространение на биологичното земеделие. Повече от 60 години иниститутът изследва най-добрите практики в биологичното земеделие и споделя резултатите с фермери и изследователи по целия свят, помага на фермерите и образова хората, че биологичният начин на живот е най-доброто за тах и за планетата.
Основана през 1981 г. FST (Farming System Trial или програма за изпитване на земедески системи) е най-дълго продължаващата, паралелно провеждана сравнителна програма между конвенционално и биологично земеделие. Проектът показва възможностите за преминаване към биологично земеделие и множеството икономически, екологични и енергийно спестяващи фактори. FST показва потенциала на биологичното земеделие да подобри водата и почвата, докато произвежда добиви и възвръщаемост съпоставими (или по-добри) с тези на конвенционалните системи.


За изследването

За изследването са избрани земеделските култури царевица и соя, защото големи площи земя в региона на Пенсилвания и в Средния Запад, са отделени за отглеждане на тези култури за храна на животните. През дългата си история FST проследява три основни земеделски системи, всяка от които включва различни практики: базирано на оборска тор биологично земеделие, също биологична система базирана на бобово земеделие и конвенционално земеделие основано на използаването на синтетични вещества. Основните водещи принципи за всяка от системите могат да се характеризират така:
Био земеделие използващо оборска тор

Тази система представя био производство на млечни продукти или на телешко месо. Тя включва продължителна ротация както на едногодишни зърнени култури, така и на многогодишни фуражни култури. Плодородието на земята се поддържа от засяване на бобови култури и от периодично наторяване с оборска тор. Разнообразието в сеитбооборота осъществява основната защита срещу вредители.
Биологично земеделие основано на бобови култури

Тази система представя cash grain system (по дефиниция на Американската щатска статистика по земеделие, това е ферма, 50 % от приходите на която идват от продажбата на определен вид зърнена култура). Тя представлява ротация със средна продължителност на ендогодишни зърнени култури и култури, които подпомагат фертилизацията на почвата. Единественият източник на фертилизация са бобовите култури, а ротацията осигурява основната защита срещу вредители.
Конвенционално синтетично земеделие

Също cash grain system, тази система представя голяма част от зърнените ферми в САЩ. Основава се на използването на синтетичен азот за наторяване, а плевелите се контролират чрез синтетични хербициди използвани в количества препоръчани от Щатския университет на Пенсилвания.

Основни изводи:


Производство

• Реколтата от царевица добита от биологично и от конвенционално земеделие е в еднакви количества през всичките 27 години на тестовата програма.
• Реколтата от соя също е в еднакви количества за конвенционалната система и за системата основана на използването на оборска тор, и малко по-малка за системата на бобовите култури.
• През 4 от 5 години умерена суша биологичната система дава значително по-високи добиви от царевица (31% по-високи) от конвенционалната система.
• Царевицата и соята в биологичните системи устояват доста по-добре на конкуренцията с плевелите, отколкото техните конвенционални еквиваленти.
Почвата

• Съдържанието на въглерод и азот в почвата значително са покачва в системите на био земеделие, но не и в системата на конвенционално земеделие.
• Според предварителни тестове на почвата през 2009 – 2010 биологичните системи показват най-високи нива на въглерод от началото на програмата.
• По отношение на отделяне на въглерода, води системата използваща оборска тор, следвана от бобовата система.
• Увеличаването на въглерода в почвата е най-голямо през първите 13 години на програмата. Въглеродът продължава да се покачва и в двете биологични системи и през 15-те години след 1994, но с по-бавни темпове.
• През последните години конвенционалната система показва понижаване на въглерода.
Водата

• Проникването на водата е по-голямо с 15 – 20% при биологичните системи. Това индикира пълнене на подпочвените води и намалени изтичания.
• Като цяло нитратно – азотните показатели са достатъчно ниски и еднакви за всички системи.
• Мостри филтрирана вода от конвенционалната система по-често превишават законовия лимит от 10 ppm за нитратно-азотна концентрация в питейната вода в сравнение с биологичните системи.
• Хербициди са намерени само във водните мостри събрани от конвенционалната система. През годините, когато в конвенционалната ротация следва царевица след царевица, а химикалът атразин е употребяван две години подред, нивата на атразин в подпочвените води понякога превишават 3 ppb – максимални нива на замръсяване за питейна вода. Концентрацията на атразин във всички конвенционални мостри превишава 0,1 ppb – концентрация, която доказано причинява деформации при жаби.
Енергия

• Обощото количество енергия в двете биологични системи е по-малко от използваното в конвенционалната система.
• Енергията използвана в конвенционалната царевично-соева система е изразходвана предимно за произвотство на азотни торове и хербициди, докато в биологичните системи основните енергийни разходи са за семена и гориво.
Икономика

• Няколко икономически изследвания от ранните години на проекта (80-те и 90-те години на 20 век) показват, че чистата възвръщаемост при бобовата и конвенционалната система е еднаква (като се взема еднаква цена на продукцията).
• Разходите за засяване и обурудване са най-големи при бобовата система, докато торовете и пестицидите са най-големият разход в конвенционалната система. (Тези данни не включват системата с оборска тор, сравнявявани са само cash grain systems)
• Дори като се включат разходите при преминаването към биологично земеделие (като например евентуални загуби при добивите в началните години) и разходите в труд на семейството, добавената стойност заради биологичния произход, е била само 10% над стойността на конвенционалния продукт. През 90-те години на 20 век добавената стойност за зърнени култури надвишава тези нива и достига между 65% и 140%.


Warning: Use of undefined constant wp_related_posts - assumed 'wp_related_posts' (this will throw an Error in a future version of PHP) in /home/biobgx6f/subdomains/blog.bio.bg/wp-content/themes/bio.bg.2014/single.php on line 42

Leave a Reply

Your email address will not be published. Required fields are marked *