През 2006 г. в света са произведени 2,35 млрд. метра дънков плат. Само в Съединените щати се продават 450 млн. чифта дънки годишно. Еко ли е любимата дреха на света?

Първоначално дънките са се ползвали като работно облекло, а днес всеки ги има в гардероба си. Замислял ли си се обаче, какъв е техният екологичен отпечатък и какво влияние оказват върху околната среда?

До преди 30 години мексиканският град Техуакан е известен с кристалносините си минерални извори и спа центрове. Днес там водите са по-сини от всякога, но в никакъв случай – кристални. Сини са и полята, и нивите, та дори и краката на играещите си боси деца. Причината за този бум на синьото са фабриките за дънкови облекла, които тровят водите с бои, избелители и всякакви химикали. С мръсните сини води селяните напояват царевичните си ниви – просто друга разцветка вода няма.

Едни от най-големите проблеми при производството на дънкови облекла е тяхното боядисване и изтъркване. Естествената индиго боя отдавна е заменена от синтетичните оцветители. А за да се омекоти платът и да му се предаде фешън вид, той се изтърква във вода с камъни, главно с пемза, тъй като тя е пореста и трошлива. За избелване пък се използват огромни количества калиев перманганат. Отпадните води, които са крайно отровни и в повечето случаи дори не се пречистват, се изливат в природата. В резултат на всичко това се е появил синият пейзаж в Техуакан, а и на още толкова много места в Индия, Китай, Африка. Тук можеш да видиш сини снимки от Техуакан.

Световното производство на деним за миналата година се равнява на 2,35 млрд. метра. Само в Щатите всяка година се продават 450 млн. чифта дънки. Според проучване на френския Национален институт за изследване на транспорта и сигурността, дънките (от производството на памук до готовия продукт) пътуват средно около 27 700 км преди да стигнат до магазините във Франция. Памукът се отглежда в Китай или някъде в Азия; след това се изпраща в Нигерия, за да се изтъче; крои се и шие в Турция, Индия, Китай, та дори и в България; копчета, етикети и нитове (които най-често идват от Китай, Тайланд или Южна Корея) се слагат в Бангладеш. Всички тези навъртяни километри, консумирана енергия, замърсена вода и огромни количества отделен СО2 са в името на малките парични икономии в различните етапи на производството. Да не забравяме, че често условията на труд са изключително лоши, а надниците – мизерни. А и дънките се произвеждат главно от памук, а както добре знаеш, той се гледа с бая инсектициди и пестициди. По всичко личи, че дънките оставят доста голям отпечатък върху околната среда.

В последните години натискът от страна на потребителите и различни екологични организации върху големите международни компании става все по-силен и те се принуждават да спазват поне минимални стандарти. Все още обаче по този въпрос се прави твърде малко.

Хубавото е, че компании като Levi’s и Gap започват да обръщат по-голямо внимание на подобряването на условията на труд и намаляване на замърсяването. От Levi’s дори са си поставили за цел 50% от дънките, които произвеждат, да са от био памук. Celio и Mavi също пуснаха колекции от био памук.

Един от основните фактори за замърсяването на околната среда са фирмите, които произвеждат ментета. Обикновено те са извън всякакви закони.

Сигурна съм, че вече искаш да намалиш екологичния отпечатък на своите дънки. Какво зависи от теб?

• Не купувай ментета – вярно, че са по-евтини от оригиналните дънки, но на каква цена?
• По възможност си избери дънки от био памук или коноп.
• Пери си дънките на 30°С (хем ще се избелят по-бавно), остави ги да съхнат на слънце (без да ползваш сушилнята) и мини без гладене.
• Преди да си купиш дънки, поинтересувай се къде са произведени и си избери такива, които идват от по-близка страна. Виж за копчетата и нитовете гаранция няма.
• Поинтересувай се от отношението на любимата ти марка към околната среда и условията на труд във фабриките й.
• Ако старите дънки са ти омръзнали, но са все още запазени, подари ги на някого или си направи нещо друго от тях.

Така и така много се рових, ето ти още малко любопитни факти:

• Според Global Lifestyle Monitor най-много дънки в гардероба си имат колумбийците – 14,7 чифта. Американците имат средно по 8, а германците по 6 чифта.

• Според френската Агенция за управление на околната среда и енергетиката средно за едни дънки, направени от 600 гр. деним, 38 гр. полиестер, с 6 нита и копче, носени един ден в седмицата в продължение на 4 години, прани след всяко трето носене в пералня клас С, на 40°С и гладени преди всяко носене, се изразходват 240 киловат часа годишно (с толкова електричество 4000 крушки, всяка по 60 вата, могат да светят в продължение на 1 час).