Bio.bg

Храна

Bio.bg / Храна / Био вселена

Био вселена

Био вселена

2000 г. е преломна година за българското био земеделие. Как започва био-то в България и какво още трябва да се случи?

Стоилко Апостолов е управител на Фондация за биологично земеделие „Биоселена”

За фондация „Биоселена”

„Биоселена” е българска неправителствена организаци, която започва като проект през 1996 г. Проектът е иницииран изцяло от швейцарска страна в рамките на споразумение между България и Швейцария за техническо сътрудничество. След проучвания в продължение на две години експерти от Швейцария заключават, че био земеделието е много подходящо направление за развитие в България. През 1995 г. се изработва проект, който е финансиран от Швейцарската агенция за развитие и сътрудничество за подпомагане на развитието на биологичното земеделие в България. Той е част от общ пакет от екологично насочени проекти на швейцарската агенция в България. Друг такъв проект е Проект за опазване на биоразнообразието. Целта на фондация „Биоселена” е да подпомага изпълнението на проекта в България. Първоначално учредителите бяха петима швейцарци, но в момента фондацията е изключително българска организация като в управителния съвет има седем българи и само един швейцарец. Сега в управителния съвет са хора, които допринасят за развитието на този сектор в България. Двама от тях са известни публични личности – Маги Малеева и Ути Бъчваров.

Първи стъпки

С течение на времето се променяха проектите, променяха се и дейностите. Първите три-четири години бяха свързани с разпространение на идеята. Нашата работа беше основно да обикаляме по села, по паланки, и да обясняваме на фермери, които проявяват интерес, какво е биологично земеделие. Освен фермерите бяхме включили и служители в общинските служби, Национална служба за съвети в земеделието, както и научни работници от институтите. Така първите три-четири години бяха свързани с това да разкажем на хората какво е био земеделие. Защото много хора го свързват с някаква стъпка назад, връщане към миналото, към ерата преди химикалите и тежките машини. А това съвсем не е така. Това е нещо много съвременно. Това е модерна форма на земеделие, която няма нищо общо със земеделието от времето на Първата световна война.

Законодателство в България

Когато се появиха първите фермери, които искаха да се занимават с био земеделие, имахме обмен на опит – водихме български фермери в Швейцария и швейцарски фермери в България. Тогава се оказа, че нямаме законодателство, нямаме регламенти, наредби, които да определят какво е това биологично земеделие. И така подехме инициатива за разработване на нашето законодателство. Беше направена работна група в Министерство на земеделието и през 2001 г. излязоха нашите две наредби – 22 и 35, които бяха напълно синхронизирани с европейските наредби.

Сертифициращи органи

Тогава се срещнахме със следващия проблем. Имахме фермери, имахме законодателство, но нямаше кой да ги сертифицира. 2000 г. беше преломната година. Тогава се появиха първите български ферми, които започнаха процес на сертификация. Някои от тях единствено с цел износ. Други започнаха да произвеждат и за българския пазар. Но тогава това ставаша с помощта на чужди инспектори, на чужди контролни фирми. Инспекторите идваха тук, правеха проверките и сертификатът се издаваше в съответната държава. Тази услуга – сертификация от чужда фирма, беше изключително скъпа. Цената варираше от 1000 долара до 1000 евро на ден за инспекция, плюс разходи по издаване на сертификата. Цената беше неподходяща, неприложима за нашите условия, най-вече за обикновени фермери. Позволяваха си го фирми и някои проекти.

Така започна подготовката на следващия ни проект – създаване на сертифициращ орган в България, който да предложи качествена услуга, достъпна за обикновените фермери. Разработихме проекта съвместно с един швейцарски институт по биологично земеделие. Проектът беше одобрен и финансиран от една друга швейцарска агенция – Seco. Настояването беше да създадем не клон на чужд сертифициращ орган, а чисто българска организация, в която да бъдат съдружници български организации и фирми, които са заинтересовани от развитието на сектора. Така 2003 г. беше регистриран „Балкан Биосерт” ООД, който е партньор с IMO (международна сертифицираща организация със седалище в Швейцария). Използвахме техния опит, за да обучим инспекторите на „Балкан Биосерт”, да създадем сертификационна комисия, да създадем наръчник по качества. „Балкан Биосерт” е първият български сертифициращ орган и в момента има най-много инспектори. От миналата година имаме офис в Македония. Интересното е, че там имаме почти същия брой клиенти, който имаме и тук.

Биологичното земеделие в България днес

Липсата на държавно подпомагане за биологичните ферми досега и покупателната способност на хората са двете причини да нямаме силно развито био земеделие. Но през последните 4-5 години се забелязва повишена покупателна способност в по-големите градове. От 1996 – 1997 г. се промениха много неща. Появиха се организации, които рекламират здравословното хранене например.

Оттук нататък основно нашите надежди са обърнати към държавното финансиране, което всъщност ще бъде почти изцяло европейско в рамките на Националния план за развитие на земеделието и селските райони в частта, която се казва Национална агроекологична програма на България, където е предвидено финансиране под формата на компенсаторни плащания за фермери, които се занимават с биологично земеделие. Ако всички фермери получават примерно 15 лева на декар, тези, които се занимават с биологично земеделие освен тези 15 лева ще получават и помощ, т.е. компенсаторно плащане за това, че произвеждат по методите на биологичното земеделие. Всичките уверения са, че това ще се случи тази есен. Смятам, че заради компенсаторните плащания ще има още по-голям интерес към био земеделието. Това показва опитът от програмата САПАРД и мярка 1.3, която трябваше да подготви нашите фермери и институции за прилагането на такъв вид плащане. За съжаление тя стартира в последния момент, точно преди да бъде затворена програма САПАРД в България – а беше готова още 2002 г., но по наши си български причини се отложи много. Първата сесия за набиране на проекти беше миналия октомври и за около месец бяха подадени 130 проекта, което е доста обнадеждаващо. През месец март имаше втора сесия и мисля, че са подадени още около 30 проекта. Първите проверки са минали и няма върнати проекти. Това ще бъде голям успех.

Бъдещето на биологичното земеделие у нас

Аз лично имам предпочитания към модела на био земеделие в две европейски страни – Австрия и Швейцария, не само защото приличат донякъде на България по релеф и по климат, но и затова, че си намират свой собствен, специфичен път за развитие, без много да се съобразяват с някакви общи европейски тенденции. Те за момента са водещите в Европа основно по отношение на процент на площите, заети с биологично земеделие. Моята мечта е да следваме подобен път на развитие. Те са развили сектора биологично земеделие доста преди останалите държави да се включат и в момента там пазарът на биологични храни е много успешен. Това е станало най-вече благодарение на развитието на местния пазар, не защото са произвеждали и са изнасяли навън. Така че много ми се иска българският пазар да се развие, защото българите със сигурност имат нужда от по-добри, по-качествени храни. За мен наличието на такива качествени продукти е грижа номер 1 за напред. Това води след себе си по-малко разходи за здравеопазване и по-малко разходи за възстановяване на природата, така че е много разумно и рационално да се мисли в тази посока, за да се спестят бъдещи разходи, които бихме направили. Нужно е да мислим отсега как да предотвратим нещо, което след това ще ни струва много скъпо.

Как да правим био земеделие в България?

В България вече има основен набор от информация, материали, книги, брошури. От 1996 г. насам ние издадохме много книги – първоначално преводни книги на различни теми. До момента сме покрили над 23 теми. Има книга на тема почвено плодородие и борба с плевелите – това е една дебела, важна книга. Но има и специфични наръчници за производство на дребноплодни култури, картофи, житни култури и други. В „Биоселена” все още разполагаме с тези книги и брошури. А в момента сме в процес на подготовка на един по-сериозен наръчник за биологично земеделие в сътрудничество с Аграрния университет в Пловдив и Асоциация „Екофарма” – това отново е в рамките на швейцарската програма за биологично земеделие. Надявам се да излезе до края на годината.

Новият сайт, който четете в момента и който обединява bio.gorichka.bg и bioferma.bg, също се прави с финансовата подкрепа на Швейцарската агенция за развитие и сътрудничество. Идеята е да обединим цялата налична информация. За тази цел ще има два под-сайта. Единият ще бъде насочен към потребителите– bio.gorichka.bg. В него има каталог с информация за всички био продукти, които се продават в страната и магазините, където могат да се намерят. Другата част на сайта ще бъде насочена към тези, които произвеждат и преработват тези храни, а също и към търговците. Там ще има информация за законодателството, за налична литература в страната, информация за мерки за подпомагане, кредитни линии, също така торове, семена, машини. И отново ще има каталог на продуктите – за фермерите.


Warning: Use of undefined constant wp_related_posts - assumed 'wp_related_posts' (this will throw an Error in a future version of PHP) in /home/biobgx6f/subdomains/blog.bio.bg/wp-content/themes/bio.bg.2014/single.php on line 42

Leave a Reply

Your email address will not be published. Required fields are marked *