Дори когато мисловният процес ни се струва, така, практически мисия невъзможна, една разходка прояснява ситуацията. Знаем, че е така, ама защо е?

Отговорът, както и за други велики неща, е в химията на телата ни – при ходенето пеша сърцето изпомпва забързано, тоест кръв и кислород циркулират не само до мускулите, но и до органите, включително най-важният, мозъка. Не един експеримент е доказал, че след дори и леко физическо упражняване, хората се представят по-добре откъм концентрация и памет. При проявено постоянство в простичкото ходене, в мозъка се създават нови връзки, забавят се процесите на стареенето му, увеличава се обемът на хипоталамуса, създават се нови неврони и се усеснява предаването на съобщения помежду им.

Разхождане и ритъм

Начинът, по който тялото се движи, променя естеството на мисловната ни нагласа – знаете добре как, например, силната, бърза музика въздейства при тренировка, искаме да тичаме по-бързо; колкото по-бързо тичаме, толкова по-динамична музика искаме да слушаме… А ходенето в собствено темпо създава неподправена връзка между ритъма на тялото и ума, непостижима в салона, карането на колело или друг вид движение. Разхождайки се, крачките ни естествено унасят и мислите в същия ритъм, променяйки темпото, можем да повлияем и на мисловния поток, като забързваме или забавяме движението. И тъй като в крайна сметка самото крачене не изисква особено много ресурси, съзнанието е свободно да се зарее – точно това състояние изследванията свързват с иновативните идеи и любимите ни пристъпи на прозрение.

Разходка и креативност

Ясно доказателство е проучването, проведено от Мерили Опезо и Даниъл Шварц от Станфорд, което директно измерва влиянието на ходенето върху креативността. Изненада, идеята им хрумнала, докато се разхождали. Експериментът им бил проведен в 4 серии –  176 студента изпълнявали различни тестове за творческо мислене, докато седят, ходят на фитнес-пътека и, най-сетне, разхождат се из кампуса. Резултатите показали, че участниците успяват да изпълнят заданието да измислят нетипична употреба на обикновени предмети от ежедневието 4-6 пъти по-сполучливо, докато се разхождат, отклкото ако стоят. А в друг тест те трябвало да сътворят еквивалентна на предоставената им метафора, като 95% от разхождащите се студенти се справили блестящо, в сравнение с едва 50% от статично локализираните.

Разходка на зелено

Значение има и, естествено, къде осъществяваме това едно ходене. Друго изследване, на Марк Берман от Университета на Южна Каролина, показва по-добри резултати в тест за памет на участниците, разхождали се из горичка, отколкото на тези, обикаляли улиците на града. Все повече експерименти стигат до извода, че разходка на зелено – градинка, парк, планина… – подобрява състоянието на ума повече, отколкото броденето из бетона. Обяснението е просто, в града има твърде много фактори, които ангажират вниманието, а то, милото, е краен ресурс.

Все пак, ако не можете да стигнете до спокойно, зелено обагрено място, тръгвайте смело из улиците – определено ще подейства благотворно!

Може би ще ви е интересно да прочетете цялото изследване на учените от Станфорд, а ето и това от Южна Каролина.