Bio.bg

Здраве

Bio.bg / Здраве / Как ходенето пеша ни помага да мислим?

Как ходенето пеша ни помага да мислим?

Дори когато мисловният процес ни се струва, така, практически мисия невъзможна, една разходка прояснява ситуацията. Знаем, че е така, ама защо е?

Отговорът, както и за други велики неща, е в химията на телата ни – при ходенето пеша сърцето изпомпва забързано, тоест кръв и кислород циркулират не само до мускулите, но и до органите, включително най-важният, мозъка. Не един експеримент е доказал, че след дори и леко физическо упражняване, хората се представят по-добре откъм концентрация и памет. При проявено постоянство в простичкото ходене, в мозъка се създават нови връзки, забавят се процесите на стареенето му, увеличава се обемът на хипоталамуса, създават се нови неврони и се усеснява предаването на съобщения помежду им.

Разхождане и ритъм

Начинът, по който тялото се движи, променя естеството на мисловната ни нагласа – знаете добре как, например, силната, бърза музика въздейства при тренировка, искаме да тичаме по-бързо; колкото по-бързо тичаме, толкова по-динамична музика искаме да слушаме… А ходенето в собствено темпо създава неподправена връзка между ритъма на тялото и ума, непостижима в салона, карането на колело или друг вид движение. Разхождайки се, крачките ни естествено унасят и мислите в същия ритъм, променяйки темпото, можем да повлияем и на мисловния поток, като забързваме или забавяме движението. И тъй като в крайна сметка самото крачене не изисква особено много ресурси, съзнанието е свободно да се зарее – точно това състояние изследванията свързват с иновативните идеи и любимите ни пристъпи на прозрение.

Разходка и креативност

Ясно доказателство е проучването, проведено от Мерили Опезо и Даниъл Шварц от Станфорд, което директно измерва влиянието на ходенето върху креативността. Изненада, идеята им хрумнала, докато се разхождали. Експериментът им бил проведен в 4 серии –  176 студента изпълнявали различни тестове за творческо мислене, докато седят, ходят на фитнес-пътека и, най-сетне, разхождат се из кампуса. Резултатите показали, че участниците успяват да изпълнят заданието да измислят нетипична употреба на обикновени предмети от ежедневието 4-6 пъти по-сполучливо, докато се разхождат, отклкото ако стоят. А в друг тест те трябвало да сътворят еквивалентна на предоставената им метафора, като 95% от разхождащите се студенти се справили блестящо, в сравнение с едва 50% от статично локализираните.

Разходка на зелено

Значение има и, естествено, къде осъществяваме това едно ходене. Друго изследване, на Марк Берман от Университета на Южна Каролина, показва по-добри резултати в тест за памет на участниците, разхождали се из горичка, отколкото на тези, обикаляли улиците на града. Все повече експерименти стигат до извода, че разходка на зелено – градинка, парк, планина… – подобрява състоянието на ума повече, отколкото броденето из бетона. Обяснението е просто, в града има твърде много фактори, които ангажират вниманието, а то, милото, е краен ресурс.

Все пак, ако не можете да стигнете до спокойно, зелено обагрено място, тръгвайте смело из улиците – определено ще подейства благотворно!

Може би ще ви е интересно да прочетете цялото изследване на учените от Станфорд, а ето и това от Южна Каролина.


Warning: Use of undefined constant wp_related_posts - assumed 'wp_related_posts' (this will throw an Error in a future version of PHP) in /home/biobgx6f/subdomains/blog.bio.bg/wp-content/themes/bio.bg.2014/single.php on line 42

Leave a Reply

Your email address will not be published. Required fields are marked *