Bio.bg

Личности

Bio.bg / Личности / Всичко за дъщеря ми

Всичко за дъщеря ми

Всичко за дъщеря ми

Надя Станчева е копирайтър в рекламна агенция Ню Момент, автор в Горичка, bio.bg и списание 1, но най-вече е майка на 20 месечната София. Опитва се да спазва почти всички принципи на "зеления" начин на живот, но не може да се откаже от пътуването със самолет. Обича да ходи на сърф спотове, рок концерти и мексикански ресторанти. Ако трябва да препоръча една единствена книга за родителство и възпитание на деца, това е "The Absorbent Mind" на Мария Монтесори.

Преди две години вече бях с голям корем, четях “Близо до бебето” на Василена Доткова, “Scientification of Love” на Michael Odent и "The Continuum Concept" на Jean Liedloff. Ходех на йога за бременни и в главата ми нещата изглеждаха горе-долу така:

Ще родя нормално, без упойка и за половин час.
Ще бъда естествена, привързана и спокойна майка.
Ще спя заедно с бебето.
Няма да ползвам памперси, а само многократни пелени.
Ще го кърмя на поискване и няма да му давам адаптирано мляко.
Ще го нося в слинг.
Ще купувам изключително био храни, ще му приготвям домашни пюрета.
Ще го пазя от отровните и вредни вещества наоколо.
Няма да му давам да си играе с пластмасови играчки.
Ще намаля до минимум химикалите, които използвам вкъщи.
Няма да му давам лекарства.
Ако се разболее, ще го лекувам с хомеопатия.
Няма да изкрейзвам за най-малкото нещо.
Ще му давам да лази и рови навсякъде.
Ще го гушкам и нося на ръце винаги, когато плаче.
Ще се съобразявам първо с неговите желания и после с моите.
Няма да запълвам къщата си с безброй бебешки вещи, играчки и проспособления.
Няма да се притеснявам да взимам дрешки и други полезни неща втора употреба от познати и непознати майки.

Списъкът може да продължи още дълго, но предполагам добивате представа за ценностната ми система на бъдеща майка. Пролетта и тогава беше чудна и зелена, разхождах се из парковете, изпълвах се с позитивни мисли за себе си, бебето и бъдещето и бях сигурна, че нещата ще се случат точно толкова лесно, колкото ги описваха Василена, Бу и останалите “био” майки в блоговете и форумите.
Две години по-късно нещата наистина се случат толкова лесно. Отново сме в парка, отново съм пълна с позитивни мисли и продължавам да вярвам, че животът е прекрасен. Но…
Ако съм наистина честна, трябва да кажа, че доста голяма част от списъка ми с правила и убеждения не бе спазен. Защото последните 20 месеца изглеждаха така:

Родих секцио и бебето беше един ден в кувьоз.
Кърмех на поискване, но тя отслабна с 300 грама за две седмици и се наложи да дохранвам с адаптирано мляко.
Въпреки това кърмих успешно година и три месеца.
Първите девет месеца използвах пелени за многократна употреба.
След това започнахме много да пътуваме и не беше удобно.
Татко й я сложи в слинга още първата седмица и със сигурност мога да кажа, че това е най- най- полезната вещ за бебето, която може да съществува.
Дъщеря ни живее чудесно без собствена стая, тапети на мечета, проходилка, бебефон, стерилизатор, шезлонг и не знам още колко “необходими” приспособления.
Има собствено дървено легло, втора употреба, но за съжаление почти не спи в него.
Не ме е срам да призная, че много искам да престане да се прехвърля в нашето легло. Надявам се, че все някой ден събуждането в 3 през нощта от детски ритник по главата ще бъде само спомен.
Дъщеря ми е прекрасна, здрава и умна, но когато вдигне температура й давам Panadol.
Аз съм спокойна и щастлива, но всяка червена точица по кожата й ми причинява безсънна нощ.
Разрешавах й да лази в прахоляка, да рови из всички чекмеджета, да се катери по най-високите столове, да слага в устата си всичко.
Това означава, че е изяла безброй фасове, камъни, сламки, капачки, списания, клечки, изсипвала си е прах за пране върху главата, чупила е бутилки с ракия, цепила си е веждата, устата и брадата няколко пъти.
Преди да проходи обърна един шкаф и беше с гипсирана ръка 20 дни, заради което се научи да лази на три крака.
Сутрин закусва попара с био сирене и био сухари, но когато отидем на детски рожден ден и тя яде зрънчо, чипс, пица и сокче с оцветители и подсладители.
Въпреки ежедневните ми усилия и без нейна вина е произвела десетки килограми боклук и е оставила тонове въглероден отпечатък под формата на памперси, бурканчета от пюрета, мокри кърпички, салфетки, сламки и т.н.
Носила е бодита, ританки, блузи, якета и обувки от други знайни и незнайни бебета.
Нейните дрешки и обувки също обикалят в торби по света и у нас.
С променлив успех продължавам да обяснявам на лели, братовчеди, съседки и баби, че не искам в къщата си пластмасови, пеещи и плющени играчки.

Не мога, а и не искам да смятам какъв процент от правилата да си “еко” изпълнявам и какъв не. Защото според мен личната преценка е най-важната. Толкова важна, колкото и това да си гъвкав и разбиращ във всяка ситуация, а не да следваш някакви външни закони, които карат теб и детето ти да си чувствате нещастни и фрустрирани. Изборите, които правя за дрехи, храна, козметика, възпитание и начин на живот се отнасят само за мен и моето дете. Според моите критерии съм био майка, според нечии други – не. Въпросът е всеки сам за себе си и във всяка конкретна ситуация да се чувства добре от избора си. Да, написала съм безброй статии за вредата от пластмасата и в същото време непрекъснато гледам как дъщеря ми дъвче я сламка, я някое шише, я капачката на крема за ръце. Знам обаче, че ако непрекъснато ходя след нея и й дърпам неща от ръцете и устата, това може да й навреди много повече отколкото бисфенола или поливинилхлорида в приборите за еднократна употреба. Боклуците, които се предлагат в парти клубовете за детските рождени дни ме влудяват, но не искам да разстройвам детето си за няколко хапки пица, когато всички около нея ядат със задоволство.
Затова единственият съвет, който бих дала на бъдещите и настоящите майки, които се стремят към по-лесен, по-безвреден и по-естествен родителски живот, е да не спират да се образоват. Само така могат да са спокойни, че изборите, които всеки ден им се налага да правят са информирани, доброволни и правилни.


Warning: Use of undefined constant wp_related_posts - assumed 'wp_related_posts' (this will throw an Error in a future version of PHP) in /home/biobgx6f/subdomains/blog.bio.bg/wp-content/themes/bio.bg.2014/single.php on line 42

Leave a Reply

Your email address will not be published. Required fields are marked *